Гьинухъдерил кIалзул гьунаралъул асарал

 

Бекьу бугьес лIели бехокьор бути

 

 

ЦIунтIа районалъул Гьинухъ росу буго АваргIорги ГIандигIорги байбихьулеб Гьинухъ мегIералъул ахалъиялда. Бакъбаккул рахъалда руго бежтIал (кебура), бакътIерхуьл рахъалда – цезал (цези). Гьинухъдерил буго хасаб росдал мацI. Гьебги уна гIандадерилгун цезазул мацIазул къокъаялда гьоркьобе. Гьинухъдерил гIемерисезда лъала ва бичIчIула бежтIадерилги цезазулги мацIал. Амма гьезул мацI цогидазда лъаларо.

2010 соналда гьабураб хъвай-хъвагIаялда рекъон, вукIун вуго гьинухъдерил 443 чи. ГьабсагIаталда гьезул къадар гIага-шагарго бахуна 600 чиясде. Гьез гIумру гьабула ЦIунтIа районалъул Гьинухъ, Гъизляр районалъул Новомонастырское, Хъумторхъала районалъул Тюбеги Ленинкентги росабалъ ва МахIачхъала, Буйнакск шагьараздаги.

 

 

ДуркIи-деркIи Ирбагьин

 

 

Гьинузас гъеме алIадес километроче мехъи голъ. ГIадат голъ, иргахъо гъемекьо атI, махъа, лъелъ гъегъекьос. Детовно соморахди гъемекьо нешиш заман хъешириш.

Сомоди лIебу алдогъо ИрбагьинлIен рекIус гъемекьо махъа гъегъо зокъен. Зокъейлъа сомоди мушукIи, неши ича акъекьос.

БухъличIалъ гъемекьодо икьа алдогъо Ирбагьини барухъор элIие кватIизи йихъмез, хехбен бишерно, нохлIен. НоханлIен гьалъуйно элIие. Йикьиео гьаду гъведе саселIа рутийкьо. Якъен колъетов биша рува юлъието. Къукъо атI, рикъо лъе, лъакъатов лъакъей йиоо гьад се гIаламат бича бакъолIен гIада гьалъузо капурзо рорзахъор эзо. Гьагбе зокъен гьезор рутиш. Ирбагьинез бичIчIи рихъо, барухъо релъарав гьаду ахъили шайтIанзас голъишлъи. Лъе рукъанлъен гьаду махъор юлъалъи, гьалъой гIац хишин, зокIда телъер улъийкьо, зокIдазо гIацмокьо Къуръанмос аятден тIотIериш мухъбе рико. Гьайлъус магIна зокъен мухъ бикен шайтIан бикьилъо зокъесмелъи.

Лъейиш ведран ричIно якъо гьаду ахъили, гIац ягъаяз юлъикьо, ягъилъо гом, гьобожи дахъягьо, дуркIи-деркIи Ирбагьин, гIац ягъолIен. Дече дахъяйон, Ирбагьини гIац ягъийо гом. Гьобожи хъалIен ягъо, етIо кIолIо, де кокьеран дебезо гьинузазо мецракьо якьийо йикьийо. Седа замана болIехо шайтIанзас иж. Зокко йижийо гьаду, чIачIаягьо, лалаягьо гьаду шайтIанзай телIер йижийо.

ХъахIлъи кекирокьор зокIаас багъарзи ихъмез ичин Ирбагьин, хъахIлъи кекирнос, какно рун, гъегъаяз махъиш мушукIибен ричIно, гьагно седа цеми хъешен, эземез алIадо икьийо.

Идур акъенос гьа, сира ме нохиймелIен эсергьо барухъо. Гьалъуйно элIийо хехбе рилIокьо лIехвеслIен, ноха йихъмез. Гьезо камой неши зондер девзо сипаткьо шайтIанзас ахъили якъеслIен эсо, дуркIи-деркIи ИрбагьинлIен дихъор хъалIелийкьо зокъеслIен элIийо.

Гьав хабар алIахъотов бикьийо. Гьагокьо шид гьалъухъор ракъен тIокIцIар дуркIи-деркIи ИрбагьинлIен.

 

 

 

Кицибе

• РекIузо кIетIуй эли акъве бухме.
• Межи бикьийо бичи – ихи лъе рикьиё ричи.
• АтIона эйдосме элIна хъухъей лIехве.
• Мужи бехкьера голъ бару йикъо.
• Осу хвинкьо лъаци ригьи, берцинавни кедкьо рогьо бигьи.
• Седа ишез хвинно къваридав.
• Рожий рожи, безой хему.
• РокIхъо бухелъмекьос ургъелно кекиромлIо, лагихъо бухелIмекьос унти кекиромлIо.
• Акъелъаме мухъ бикIом.
• Ишкьо къоно тама рекъази йихъ.
• ЛIербай цадахъ олIно баркат бакъер.
• Метовно мунахIзас ичIиш ичин, рекIукьо гIайиб цаха огелийом.
• Нетес нетен ас ан, лъежас лъежан лIехвеме.
• Зудхъо али бихъ.

 

 

Гьари бутIеслIи

• Угьенхъен къеде ико ме.
• ЖуржахIмос чIе дебез.
• РацIа лIехвелIо девхъо биша.
• Капурдахарав гьеллоц.
• Дижо ижлIес тIагIази ихъ.
• Лъаци лIебу ихи эжан къеде ме.
• МолIа рекIвен ашимез лIехвелIо ме.
• БолIзо малибито акъали.
• Ижиш ижей ригъкьос тайпа.
• Ахъилас махI голъа.
• БолIес болIи бихъ, гъвейиш гъве бихъ.
• Ийогьор икьали.
• Квезейбе хъухъелIо дебе.
• Аллагьлий гьав шукьес балагь курлIо девкьорно, девзо хъизанкьорно.
• Девде пурелъ судхъен ретин гом.
• Угьес угьеран.

 

 

БицанкIобе

• РекIудер осу, кIетIудер лIопу жо се? (кьокъон)
• Рикьинтов рикьин акелъиекьос жо се? (иху)
• СагIат гоме, заман эсекьос жо се? (гулучи)
• Сасу цеми барти-гулу? (гьахъа мец)
• Дебез дижлIен элIикьос жо се? (хирих)
• БокьаравезлIен элIикьос жо се? (ланду)
• Алдогъозо гъомо, гьезобито мос? (гъверо)
• Сасу цеми эки-уки? (гадима зере)
• Минутма дунялмозо рагIаллъихъор ракъекьос жо се? (пикру)
• БолIо малу, пурелъзабито эсни, седи седез бико гом? (малун ижейбен)
• Седа кьуруолъ укъино эсу се? (истIоли)
• Охору рекIукьо кIоту ашуне се? (ихукьо лIемо)
• ЗокIоруче бетIо-бетIо кIолIекьос жо се? (кIохIло)
• Ме икьийкьо рикьикьос, ме ичалъи ричикьос жо се? (гъеду)
• Несакьо бичIкьос, сасахъо къокъорелъкьос жо се? (мужи)

 

 

Гап

 

— Девхъо де гьес хабар эсане?

— Эсо.

— Ме лъухъохъен эсамине?

— Эсамин.

Девхъо ден эсамин.

***

— Ме виллидое экьийо?

— Виллидо.

— Нете гьезор акъе?

— Акъейкьо акъе.

***

— Дече регилъи руйон рекъиё зокъен гом.

— Се регилъи ме диж руй?

— Сонтов рус, дебез рекъийо ресе.

— Руё се, ругьо голъа регилъи ме кебурай какрилъи ругьериш.

***

— Йо, ГIабдурахIман хъулухъмокьос игънолIе?

— Гьекье се, нетес нетен хъулухъмолъ ичаяз икерише голъ?

— Колъетове игъно голъ?

— Дебе обу дагьавгозон колъе кIолIерищ хъулухъмас, се гьайлъос гIайиб зокъей.

***

Гьес ахъили мадугьалзадо нешикьо кодерзагьо йикьиё йишаяз зокъен. Бару бежи ургъел буххе элIин, ходоз гьаг рацо зокъен. Сахъу гьалъуй мадугьалхъор элIийо, дебе иду бува хIалтIитове гомлIен.

Дикьос хIалтIи кедбижай бугьо гомлIен элIийо мадугьалли.

— Гьекье есе ме кьара йихъолIен элIийо мадугьалли, — лIужей Аллагьлий гориш элIин, ху девкьо де гориш голълIен. (Несакьо гьалъуде йишшо тIубази йихъо зокъейкьо гьайлъукьор ишан бун элIиш рожибе).

 

 

КечIбе

 

1. Бекьу бугьес лIели бехокьор бути.

Ийо, ме югьенос де лъукьор ютан?

2. Ийо, де югьенос тIотIером тIалкъин,

ТIотIрас вокьулеви рокьус къисабе.

3. Соморахди элIиш ийойлIа дихъор,

РекIузо алIадо гали горомлIен,

Ийой элIёголъа детов рухишме,

Дижо гIабдаллъилай бугьериш гIумру.

4. РокIкьос рикьимекьос убайен эсен

Угьдези йихъкьос де дебезтов екъи.

Лъин хIалакъом есан, дерун есанлIен

Хецейлъе ме, ужи, йигъно курно де.

5. Осакьор бун буллIе голъ,

Ягъишме де рокьухъо.

БулIе сотIир коро голъ,

Бикесме диже дунял.

6. Ме иказ этин рехнан

Акелъмекьос кIонцIубе.

Хишу хишин телъ йишин

Йиказ юсме етикьос.

7. — Гьадо ужи лъи, ийо,

Гьибачетов берцинав,

Гьайлъой ригъиш ди рокIе,

Жихъен гьезор рутиш гом?

— Гьадо голъ, хирияв кед,

АлIазо кедбижазо

РокIлъер унти бакъериш

Бегавул ГIалиш ужи.